Най-характерният български обичай, свързан с настъпването на Новата година, се нарича „сурвакане“. Ритуалът представлява пожелание за здраве и благоденствие.
Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден на Новата година – Васильовден.
Изпълнява се със „сурвачка“, която се прави от клон на дрян или друго плодно дърво.
Обичаят се състои в ритуално обхождане на определена територия (село, квартал, най-често цялото населено място) от група сурвакари – деца на възраст 4-12 години или ергени. Тези сурвакари ходят от къща на къща, влизат в домовете, където сурвакат членовете на семейството, добитъка, оборите, конюшните и т.н., като изричат пожелания за здраве и плодородие. Сурвакарите започват от най-възрастния човек – децата сурвакари потупват сурвакарите по гърба и казват сурвакарска благословия:
Surva surva godina,
Vesela godina!
Edar klas na niva,
Golyam grozd na loza,
Zhalt mamul na lesa,
Palna kasta s koprina,
Chervena yabalka v gradina,
Zhivo-zdravo do godina,
Do godina do amina!
След това домакините ги даряват с пари, плодове, ядки и сушени плодове.
След приключване на сурвакането сурвакарите се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати – хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и т.н.
В Странджанския край след дечицата сурвакари оставят младите, наричани „левскари“ – ергени. Ако са сгодени, те отиват в домовете на своите избраници. С малки сурвакници шеговито сурвакат девойките и ги угощават с вино, мед и сладко, а в градовете – с кафе. Младежите си разменят и ядки. Ако девойката не харесва някой ерген, тя нарочно изпуска или хвърля орехите пред него.
