Традицията на кукерите символизира отминаването на зимата и завръщането на новия живот с настъпването на топлите дни и е една от най-старите по българските земи и датира отпреди 6000 години. По времето на траките той се е празнувал в дните на древногръцкия бог на виното и веселието – Дионис. В древността поклонниците на Дионис са били наричани сатири. Сатирите са изобразявани като брадати мъже с дълги животински уши и кози крака. Те са били пазители на малкия Зевс /бащата на бог Дионис/. Сатирите танцували военни танци, които трябвало да заглушат виковете на новородения Зевс и да отвлекат вниманието на титана Кронос, който бил известен с това, че изяждал децата си. Думата „кукери“ има тракийски произход и означава „високи, маскирани хора“. Те носят дрехи, изработени от кози, овчи или еленови кожи. Окачват на себе си хлопки и звънци, носят пръчки, за да отблъскват злите сили, и като че ли посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието. Те се събират в центъра на селото, откъдето обикалят къщите и пожелават на всички плодородие и здраве. Домакините даряват „гостите – кукери“ с вино и храна, а те целуват ръка на домакина. След обиколката на селото групата се връща в центъра, който се нарича мегдан, където изпълнява древния си ритуал. Кукерите тичат в различни посоки, като звънят със звънците си колкото могат по-силно. Вярва се, че колкото по-силно звучат, толкова по-сигурно ще прогонят злите сили и духове. Водачът (кралят) благославя за плодородие. Един от кукерите го убива ритуално, а останалите се събират над него и го „възкресяват“.
Изработването на кукерски маски е вид изкуство. Повечето от тях са от дървена конструкция. Към маската се залепват разноцветни конци, парчета плат, огледала и други елементи. Маската трябва да е грозна и страшна, за да „плаши“ злото. Най-древните маски са във формата на овен, козел и бик. Някои маски са с две лица. От едната страна лицето е добродушно – чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав като лице на зловещ човек. По този начин се показват доброто и злото, които съществуват паралелно.
По време на дългия си път празникът на кукерите е събрал най-доброто, което народната фантазия е създала – огнени шарки, диви ритми и невероятна символика. И днес игрите, свързани с кукери, са любимо народно занимание, очаквано с усмивки и нетърпение. Забулени в тайнственост и романтика, кукерите са част от живото човешко наследство на България.
