Притчите и поговорките се отнасят до почти всяка област на живота. Някои от най-характерните поговорки в нашия регион се отнасят до месеците и прогнозирането на времето. Можете да намерите подходящата за всеки от следните месеци на годината:
януари: „Когато през януари е лято, за това през лятото е зима“,
Февруари: „През януари е януари, а през февруари – януари: „Февруари измръзва“,
март: „Март като саксия“,
април: април: „април – множеството, което се преплита: малко зима, малко лято“.
Май: „Гръмотевицата през май е благоприятна за плодородието“,
Юни: „Месецът е много хубав, защото е много силен: „През юни ще се окаже какво ще ни даде Бог като дар“,
Юли: „Когато юли даде дъждове, дългото лято ще бъде спокойно“,
Август: „Когато през август израсне вересия – есента е кратка, минава бързо“,
Септември: „Какъв първи септември, такава ще бъде есента“,
октомври: „Месец октомври – март верният образ“,
ноември: „Слънцето на ноември вещае студ“,
Декември: „Декември круши земята за животните и хората“.
Много от поговорките са поучителни или поучителни, като например: „съгласието гради, несъгласието руши“ (когато искаме да убедим някого да се примири), „петното в окото му виждаш, но гредата в своето не“ (ако някой говори негативно за другите, а самият той има по-лоши пороци), „повече щастие има в даването, отколкото в приемането“, „никаква работа не позори“ (повтаря се особено, когато някой се преориентира към по-лоша работа от предишната), Най-важните от тях са следните: „никаква работа не позори никого“ (повтаря се особено когато някой смени работата си с по-лоша от предишната), „пестеливостта и трудът правят хората богати“, „Бог е безмилостен, но справедлив“ (което означава, че ако някой е извършил несправедливост или се е отнесъл зле с другите, той непременно ще получи отмъщение от Бога), „гърнето вика чайника черен“ (когато някой обижда друг човек, въпреки че те имат същите недостатъци), „този, с когото общува“ (особено се казва от майки, когато искат да убедят децата си да не се срещат с определени хора), „по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива“ (ако някой обмисля да избере нещо определено, но по-малко привлекателно пред нещо по-интересно, но малко вероятно), „който сее вятър, жъне буря“ (за човек, който предизвиква кавги и после има проблеми в резултат на това), (за човек, който предизвиква кавги и после има проблеми в резултат на това), „който копае дупки под другите, сам пада в тях“ (подобна поговорка, относно опит за нанасяне на вреда на други хора), „какъвто те видят, такъв те и пишат“ (говори за важността на външния вид и внимателното обличане, но също и на поведението), „когато човек бърза, дяволът се радва“ (ако бързаме, със сигурност ще имаме много дребни инциденти или провали).
Полските поговорки често имат и подигравателен характер: „Wysoki jak popola, głupi jak fasola“, „zła diabli nie wezmą“, (ако някой щастливо избегне злополука или болест), „zapomniał wół, jak cielęciem był“ (за родители, които упрекват децата, че играят), „jajko mądrzejszy niż kura“ (когато детето се държи по-разумно от родителя), „gdzie diabeł nie może tam babę pośle“ (жената, която е по-хитра от дявола, може да навреди във всяка ситуация).
Когато понякога е трудно да се опише нещо, една поговорка помага да се опише ситуацията: „(справяме се със ситуацията по най-добрия възможен начин с помощта, с която разполагаме), „Бръсначът сам се забива в ноктите“ (в трудна ситуация си помагаме, доколкото можем), „Веднъж влязъл, винаги излизаш“ (понякога съдбата е благосклонна към нас, а понякога не), „Дяволът е на опашката ни“ (когато не можем да открием нещо, което трябва да се вижда).