Пролетта, времето на възраждането на природата и емоционалното укрепване на човека, получава името си от глагола отварям (ανοίγνυμι-ανοίγω на гръцки), древногръцкия термин „έαρ“, от който произлиза терминът пролетно равноденствие (Δορμπαράκη, 1971). Терминът се отнася до възраждането на природата, до „отварянето“ на семената и плодните дървета и е тясно свързан с живота и неговия кръговрат, сексуалния нагон и оплождането. Най-известният Дионисиев фестивал е Антестирион, който се провеждал в продължение на три дни в Атина през месец Антестирион, в края на февруари и началото на март. Във всички тези празненства общият елемент, който остава и до днес, е един – сатиричното преобличане. В древна Гърция тази сатира се изразявала с глинени маски или животински кожи, а някои сатири рисували лицата си с винени дрипи и били увенчани с бръшлянови клонки – свещеното растение на Дионис, празнувайки появата му на неговата колесна лодка. Процесиите на вярващите, водени от фалоси, увенчани с много клонки и цветя, били предвождани от млад мъж, опушен с дим (Lesky, 1981). След това следвали винени състезания и някои обичаи като сватбата на бог Дионис с царицата-съпруга на атинския цар, а в следобедните часове се провеждало известното дразнене на пешеходците с вербални обиди (αι εκ των αμαξών λοιδορίαι на гръцки език).
Тази традиция в крайна сметка се разпространява в други части на света чрез Римската империя, но езическите практики са толкова дълбоко вкоренени, че не са напълно премахнати, когато се появява християнството. Въпреки че хората престанали да се покланят на боговете на Олимп, гръцките обичаи да се обличат и празнуват по улиците останали. Тези обичаи са известни с латинския термин „carnival“ от термина „carnavale“, който означава въздържание от месо, и синонимния гръцки термин „Apokreo или Carnival“.
Хората го смятат за време на пиршества и безгрижие, но и за преходен период, който може символично да повлияе на очакваната пролетна вегетация. По този начин популярните събития на карнавала имат особен характер, като често проектират идеологията на един „обърнат“ или „преобърнат“ свят, в който ценностите и правилата са преобърнати, което дава възможност на хората за определен период от време да надхвърлят правилата на ежедневието и този процес функционира като механизъм за релаксация. Целта им е да се сбогуват със зимата и нейния мрак и да посрещнат пролетта.
Ясно е, че древната символика е била интегрирана в гръцките православни народни традиции, подготвяйки православните за Възкресението на Исус Христос. Всички тези обичаи са успели да се запазят с различни вариации във всеки регион на Гърция. Лодката на колела е колесницата във всяко шествие, което се организира през двете неделни дни на Карнавала, танците по улиците и закачките с пешеходците са все още живи. Най-известните сатирични изображения са:
Момогероите от Понт в Македония
Камбаните на Наксос в Цикладите
Процесът в Кадис – Литохоро
Свещената и влашката сватба
Старецът и корелата в Скайрос
Обичаят на монаха в Серес
БИБЛИОГРАФИЯ
Гръцки
Δορμπαράκη, Π. Χ. (1971). Επίτομον λεξικόν της αρχαίας ελληνικής γλώσσης Ετυμολογικό-Ερμηνευτικό (8η εκδ.). Αθήνα: Εστία
Английски език
Lesky, A. (1985). Geschichte Der Griechischen Literatur (A.G. Tsopanakis, Trans., 5th ed.). Thesalloniki: Kyriakidis