За румънците гроздоберът още от древни времена е повод за празнуване и изпълнение на някои обичаи и суеверия. Един от древните обичаи на лозарите в лозята на Бузъу е да мачкат гроздето с краката си от млади и красиви девойки. Други пък в първия ден на брането дават безплатно грозде на бедните, за да имат богат плод и през следващата година.
Известно е, че през целия месец септември до началото на октомври в някои райони на Румъния домакинствата са посветени на брането на лозя, но също и на обичаите, свързани с това занимание.
За лозарите 14 септември, денят на Въздвижение на Светия кръст, е дата с особено значение. Това е времето, когато лозарите започват сезона на гроздобера. Денят на Кръста бележи началото на празника, известен като Cârstovul или Ostrovul viilor, Viniţel или Viniceriu – повод за радост за всички от селата.
„Във всички румънски домакинства месец септември е посветен на гроздобера. Нещо повече, популярно е, че месец септември се нарича La culesul viei, Винарна или Лозе. Тъй като виното се смята за свещена храна, използвана в църквата в най-важните моменти от човешкия живот (кръщене, сватба, погребение, причастие), при производството му все още се спазват традициите, наследени от предците“, пише Петруца Поп, автор на блог, посветен на традициите.
В много селски райони на страната лозарите вярват, че имат право да опитат плодовете на лозята едва след като занесат първото грозде в църквата. На Кръстовден селяните, които постят, обикновено ядат нови орехови ядки и грозде и едва вечерта, след залез слънце, или на следващия ден започват празненствата.
Дори и да няма вече мащабите от миналото, брането е важно събитие в живота на румънското село, което събира десетки лозари, въоръжени с кошници, чували и каруци по хълмовете с лозя. Гроздоберът вече е дейност, която селяните извършват, спазвайки някои местни обичаи и суеверия.
В Пиетроазеле, в окръг Бузау, общината, в която се простира лозето Dealul Mare, гроздоберът започва с ритуал по мачкане на гроздето от млади жени, облечени в народни носии. Най-напред момчетата от селото пълнят бъчвата за вино с ароматизирано грозде, наречено Tamaioasa Romaneasca, което е първото набрано тази година. След това младоженците мачкат гроздето с измити с изворна вода крака.
В миналото празненствата по случай гроздобера са започвали по-рано. След като приключел гроздоберът, лозята денем и нощем се огласяли от викове, изстрели и песни на цигулари. „Многобройни огньове осветяваха хълмовете, показвайки в тъмнината на нощта мястото, където се групираха партийните кръгове. Късно, чак сутрин към разсъмване, огньовете задрямваха, кучетата започваха да се успокояват и вече не се чуваше снага, кобза или цигулка“, пише И. К. Теодореску в изследването „Нашите лозя“, публикувано през 1935 г.
