Обичаите и ритуалите, свързани със смъртта и погребението, са свързани с важни моменти от живота на човека. Чрез обичаите на смъртта и погребението хората осъществяват и други не по-малко важни отношения. По време на обичаите те установяват контакт със света на мъртвите. Централно място в залозите, свързани със смъртта, заемат сънищата. Християните и мюсюлманите в България вярват, че да сънуваш зъбобол или изваждане на зъб не вещае нищо добро. Ако зъбът е отпред, заплашва се много близък човек, а ако е отзад, заплашва се по-далечен роднина. Най-популярното вярване е, че ако кокошка кукурига като петел, скоро в къщата ще настъпи смърт.
Обичаи и обреди при настъпване на смърт
Преходът между живота и смъртта се обозначава с израза бере душа. Грижите за починалия започват още когато той е в агония, т.е. още преди настъпването на смъртта. Общоприето е вярването, че добрият човек умира лесно и бързо, а злият има продължителна агония. Грижите, полагани от близките на умиращия, нямат за цел да възстановят живота, а да сложат край на страданието. Понякога преходът от живот към смърт не може да се осъществи, т.е. страданието продължава, без да може да бъде премахнато. На такава опасност са изложени преди всичко грешниците. В такива случаи близките на умиращия спазват определени забрани и извършват различни ритуални действия. Най-разпространена е забраната да се плаче и да се вдига шум пред умиращия. Хората вярват, че той чува виковете и това му пречи да умре, т.е. той продължава да страда. Обикновено устата и лицето се мокрят с вода, за да се облекчи болката.
Вярва се, че Азраел идва, за да примами душата на умиращия. След определен период от време (обикновено 40 дни) душата на починалия напуска света на живите и отива в другия свят. Смъртта се оповестява чрез изпяване на „ходжа“, наричан „селе“. Починалият трябва да е със затворени очи. Това се прави от някой роднина.
Непосредствено след смъртта започва подготовката за къпане. Броят на къпещите се не е точно установен. Техният пол обаче трябва да съответства на пола на починалия – сред мюсюлманите починалите мъже се къпят от „hodja“. Мюсюлманите никога не къпят починалия вкъщи. В днешно време това действие се извършва в джамията в специално помещение. При къпането на мъртвите се спазва установен ред – първо се измиват лицето, ръцете и краката, а след това тялото. Тази последователност на къпане се нарича „аптес“. Мюсюлманите не обличат починалия в дрехи, трупът се увива в бяла кърпа. Бялата кърпа, която се използва за погребение, се нарича „кефин“. Увитият мъртвец се превързва на 3 места/глава, кръст и крака/ или на 2 места/глава и крака/. Обикновено се завива този, който се е изкъпал. Мъртвецът се поставя на специална носилка – „табут“, която се съхранява в джамията. Накрая покриват табута и мъртвеца със зелена кърпа.