Традиционната сватба продължава 6 дни и включва много различни етапи: подготовка, която включва заговори, сватовство, годеж, подготовка за сватбата и канене на гости, а след това вече и моминско парти, откупуване, благословия, откупуване и отиване на сватбата, венчавка в църквата, сватбено тържество, преместване, венчавка, споделяне на коровата и бягство. Тук ще съсредоточим вниманието си върху частите, които се провеждат в деня на сватбата, преди венчавката в църквата.
Празникът започвал в домовете на младоженците – всички гости идвали в подходящата от гледна точка на колегиалността им къща. В дома на младоженеца свиреше оркестър, който обявяваше началото на сватбата и със специални сватбени маршове посрещаше гостите. След почерпката и благословията на младоженеца от неговото семейство цялата процесия, начело със старейшината и старшината, се отправяла към дома на булката. По пътя младият мъж се сблъсквал с оброци – или така наречените „вратове“. При всяка от тях той трябва да се откупи. Както си спомня Мария Карпинска (р. 1952 г.): „Младежът не можеше да премине през подобно нещо, защото то предвещаваше лошо за брака им. Че той просто минава (…) трудностите си и най-често… ами различно предричаха хората (…)Минаваше, после се справяше зле, тоест Господ Бог не го благославяше повече. „1 Най-важната порта се поставяла пред входа на дома на булката, където младият мъж трябвало да откупи бъдещата си съпруга от друго семейство. Две семейства, начело със старейшината и отборите, се пазаряха за младия. Плащали се пари, водка и торта, а цялото събитие било театрално и хумористично. Неведнъж са правени опити да се продаде трева, други момичета или ерген, облечен в рокля. Те се изтъкваха, като измисляха на място песнопения, които отговаряха на ситуацията, и подходящи отговори на противниковия отбор. Например те звучаха по следния начин:
Отборът на булката: „Разклатете си талерите, вие ни владеете“.
Отборът на младите: „Ние талери не притежаваме, с вас притежаваме“.
Отборът на младите: „Вие искахте да седнете при нас, това беше, за да си вземете столове“.
Отборът на младите: „След сватбите отиваме, табуретки не носим“.
Отборът на младите: „Ставаме Ясиу богати, чакаме гирлянди, дюкяни“ и т.н. ….
По време на цялата сватба, включително и при откупуването, е било забранено да се подигравате с булката и младоженеца. Тя прекратяваше действието си след венчавката.
В нашия район младоженецът донасял коровай като подарък. Това бил обреден хляб, смятан за свещен, като дар от Бога-Отец, Исус Христос и Пресвета Богородица. Той изпълнявал ролята на хляб, който трябвало да бъде споделен с всички. Той символизирал плодородието и плодовитостта и, както се вярвало, от появата му зависел бъдещият живот на младите. Ако израствала красива и голяма, се предполагало, че това гарантира щастието и успеха на младата двойка.
След успешното откупуване екипът на булката и младоженеца, заедно с музиката, били канени в дома на младоженеца, където се гощавали и пеели. Имало е и пазарлък за жезъла – много важен реквизит, който е бил символ на властта на сватбата. Той се използвал от стареца, когато искал да говори от името на младоженеца. Жезълът бил окичен с пера, които осигурявали щастието на младата двойка, а други млади хора се опитвали по време на сватбата да прищипят някое перо и така да вземат за себе си част от щастието на младите. Работата на старейшината била да следи за късмета им и да дирижира хода на сватбата.
Преди да се тръгне към църквата, се извършваше благословия. Познато още като поклон или извинение. Те били предшествани от ораторско слово от страна на старейшината:
„Ето, тези двама души отиват в Божията църква, в държавата на брака.
Благославяйте ги, баща и майка, благославяйте ги и двамата,
защото и двамата са ваши деца.“
Булката и младоженецът коленичиха, а родителите, заедно с най-близките си роднини, ги благословиха, като изрекоха своите пожелания и направиха кръстен знак на челата си.
Благословията беше последвана от миропомазване. Шаферът настанявал булката на маса в центъра на стаята и молел родителите ѝ за разрешение да разплете косата ѝ. След като получи разрешение, той сваля панделките и братът на булката разплита косата ѝ. Символът на разплетената коса на публично място означавал сбогуване със статута на девойка – тъй като вече не било уместно омъжена жена да се разхожда публично с разпусната коса. Според най-старите свидетелства в този момент косата на младата жена се отрязвала. В по-късни времена младият мъж можел да плати на брат си и така да откупи косите на младата жена, които след това оставали неостригани. След разплитането на косите следвало извеждането на младите от къщата, в която се връщали като съпрузи.