Преди много, много години един хан (вожд/владетел) напуснал дома си и тръгнал да търси плодородна земя за своя народ. Той прекосил много планини и реки, докато накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали топло и с усмивка. Славяни в бели дрехи му носели напитки, а масите били пълни с ястия – плодовете на тази благословена земя. Но ханът бил тъжен, защото скърбял за близките си – за майка си и сестра си. Той седнал край голямата река и сълзите се стичали от лицето му. Той вдигнал глава и се помолил на боговете и слънцето. Тогава се случило чудо. Една лястовица кацнала на рамото му. Ханът му разказал за болката си. Лястовичката отлетяла към земите, от които ханът бил дошъл. Намерило сестра му и ѝ казало, че ханът има ново царство, че тя му липсва и ѝ праща много здраве. Момичето се зарадвало и решило да изпрати послание на брат си. Направила букет от зелени клонки, завързала възли на бял вълнен конец и заедно с лястовицата изпратила да поздравят брат ѝ. Птицата полетяла като мълния и кацнала на рамото на хана. Но след дълго пътуване крилото ѝ се протрило и се наранило. Алена кръв оцветила вълнения конец. Ханът с радост взел букета, прочел поздрава на сестрата върху възлите и украсил гърдите си с букета. Мартеницата засияла. След това ханът заповядал на хората си: „Всеки трябва да върже китка от бял и червен конец, за да получи благословия“. Това се случило на 1 март и останало и до днес.
В днешно време сутринта на 1 март в двора на всяка къща се пали огън с много дим. След това всички прескачат до три пъти огъня, обърнати с лице към изгряващото слънце, за да пречистят душата си от злите сили и да се предпазят от болести.
Домакинята изважда червени дрехи, които хвърля по клоните на дърветата пред къщата. След това украсява децата и животните с мартеницата, която се изработва от вълнена и памучна прежда в бели и червени цветове.
Те се връзват на дясната ръка на децата, на дясната плитка на девойката, на рогата на агнетата и на младите дръвчета.
По това време мартениците най-често се носят под формата на гривна или се украсяват към някоя дреха. Българите вярват, че носенето на мартеница ще ви предпази от зли сили и ще ви донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през следващата година. Старите българи също така вярвали, че в природата има зла сила, която се събужда през пролетта, и мартеницата има магическа сила да предпазва хората от нея.
Те се носят до първата поява на щъркелите, лястовиците и кукувиците. След това мартениците се скриват под камък или се връзват на плодно дърво.
Източник: Празненствата на българите с легенди и традиции – Николай Ников
Алманах – традиции и празници