Улесняване
Това определение, взето от Модела за компетентност на младежките работници, е начинът, по който разбираме подпомагането на дейности с млади хора. Това е диалог с младите хора и ние, като фасилитатори, не сме по-високо в йерархията от тях, а сме равни. Ние също така не сме тези, които знаят всичко и притежават цялата възможна мъдрост. Младите хора често имат повече знания или умения от възрастните и бихме искали да подчертаем, че е важно да им дадем възможност да обменят тези знания/умения с връстниците си и с възрастните хора. Понякога те се нуждаят от напътствия, за да определят нуждите си от учене и да открият колко много вече знаят и че могат да споделят знания. Възрастните, работещи с млади хора, трябва да познават методи и инструменти, които да им помогнат да насърчават ученето и обмена между младите хора.
Много важно за нас е и създаването на безопасно пространство. Ето какво каза за този процес Кристина Леаса, член на нашия консорциум от танцово студио „Доинтия“: „Това, което не мога да подчертая достатъчно, е важността на създаването на топло, спокойно и безопасно пространство за всички, където да не се чувстват осъждани, където да се чувстват разбрани и чути“. Когато разполагаме с такова пространство, можем да разглеждаме чувствителни теми с младите хора, можем да говорим с тях за това, което наистина е важно за тях, създаваме отношения, в които те могат да бъдат себе си и да бъдат честни с нас като фасилитатори на тяхното обучение. Вярваме, че създаването на безопасно пространство е отговорност на фасилитаторите – те имат повече опит от младите хора, вече са преживели такива пространства в миналото (докато младите хора може да нямат такъв опит) и разполагат с инструменти за това. Това, което е важно, докато създавате безопасно пространство, е да сте автентично любопитни към това, което младите хора имат да кажат. Възрастните трябва да им дадат пространство за изява. Това не означава, че възрастните не трябва да изказват мнението си – важното е това да е диалог с младите хора, което често не се случва в реалния живот на младежите.
Друг важен въпрос, свързан с улесняването на ученето, са човешките отношения. За съжаление, в системата на формалното образование (която за щастие бавно се променя) на тях не се обръща достатъчно внимание, така че неформалното образование е пространство, в което те могат да открият пълния потенциал на работата с други хора в групи, да обменят идеите си, дори да спорят по уважителен начин. Програмите за неформално образование показват на младежите, че хората са различни и че разнообразието е силно. Подобен опит е чудесна тренировъчна база за изграждане на здравословни взаимоотношения в ежедневието, на работното място или в семейството.
От значение е фасилитаторът да бъде готов да чуе обратна връзка от младите хора. Както вече споменахме, младежките програми са свързани с нуждите на младите хора от обучение и получаването на обратна връзка от тях е от решаващо значение, за да се провери дали е постигнат напредък.
Понякога е необходимо да се откажем от контрола и да позволим на младите хора да следват това, което е живо в групата в момента, вместо да се фокусираме върху изпълнението на програмата, която сме замислили. За тази цел за фасилитатора ще са необходими умения за вслушване в младежките умения.
Фасилитаторът трябва да осигури място за размисъл. По време на нашата смесена мобилност „Да побъбрим!“ в Унгария младите хора подчертаха значението и ползите от наличието на такова пространство. Трябва да имаме предвид, че по време на размисъла трябва да се съсредоточим върху опита на младите хора в ученето, а не да оценяваме деня (какво е било добро, какво е било лошо). Като задаваме въпроси на младите хора, събираме информация за това какво са научили, какво са открили (за себе си и за други хора), какви са били емоциите им и защо са реагирали по определен начин на някакъв стимул. Такъв момент на пауза е огромен за тяхното израстване и ги учи, че могат да правят това в ежедневието си и да извлекат много ползи от него. Това е огромна част от компетентността „учене за учене“, която е част от 8-те ключови компетентности на Youthpass.
Не на последно място, при подготовката на дейностите за младежите трябва да се има предвид моделът на учене чрез преживяване (наричан още Kolb Learning Cycle). Моделът е създаден от Дейвид Колб – американски теоретик на образованието. Моделът описва типичния начин, по който учащите се придобиват нови умения и/или знания. В модела е важно да имаме конкретен опит, върху който можем да разсъждаваме и да правим изводи за нашето учене и да прилагаме новите знания/умения в бъдещи преживявания/ситуации. По-долу можете да намерите 4-те етапа на модела:
1. Опит в областта на бетона
2. Рефлексивно наблюдение
3. Абстрактна концептуализация
4. Активно експериментиране
Цикълът е непрекъснат процес, което означава, че етапите се повтарят, така че работещите могат да надграждат знанията и опита си. Възможно е да се навлезе в процеса на учене на всеки етап, но Колб твърди, че ученето е пълно, когато са завършени всички 4 етапа.