Ритуалните танци, както подсказва името им, се изпълняват по време на ритуали. До наши дни са се запазили само остатъчни сведения, откъси по темата.
Най-дълго оцелелите обредни танци са сватбените. Първият танц на сватбата е бил този на старши шаферите или старостата. Всъщност това са били фигури на сватбата, много по-важни по ранг от самите булка и младоженец, и от тях е зависело началото на танцовата забава. Самият танц на шаферите обаче имал по-скоро игрив, отколкото церемониален характер. Когато говорим за церемониални танци – нямаме предвид танцова забава, а специални танци с мистично значение. А това е бил първият танц на сватбеното тържество много рано, преди разпускането (отрязването на косата) и излизането на булката от къщата. Младите шаферки танцували около булката, като по този начин се сбогували с моминското ѝ положение и ѝ пожелавали късмет като омъжена жена (символиката на кръга е много важна тук). Самият танц често е протичал под съпровода на пеене, например „Zatocyła sie cerwuno wisienka w poprzecki, tak się tocyły do panny młodyj druhnicki“.
Друг танц се появява още на сватбеното тържество, по време на представянето на обредната питка – korowaj. Короваят се носел от главатаря или старши шаферите, които трябвало да танцуват с него по време на носенето, което може да се потвърди и от думите на песента:
„Дружба коровай носи, под коровай стол, под коровай стол, под коровай стол,
с крака, с крака, с крака, с крака, с крака, с крака, с крака, с крака, с крака.“
(Krzesanie е специфична декоративна танцова стъпка). В Люблинската област най-известният сватбен танц е мач – той никога не се е изпълнявал при други обстоятелства и само най-важните хора на сватбата са можели да застанат да танцуват: шаферите, шаферът, булката и младоженецът и родителите. Това е демонстративен и „поздравителен“ танц – по време на този танц танцьорите се покланят един на друг и показват уменията си на всички присъстващи. Последният от обредните сватбени танци се провежда след венчавката. Това е последният танц, който може да се танцува с булката, без да се иска разрешението на младоженеца. Всеки следващ танц вече изисквал разрешение от съпруга ѝ. Този танц обичайно бил oberek, но той продължавал изключително дълго, дори над час, затова в такива ситуации мелодиите се сменяли и „за почивка на булката“ се играели и валсове или ципове. За сватбения танц трябвало да се плати, това били така наречените „пари за шапка“ – закупуването на подходяща носия за главата на омъжената жена. На дансинга излизали както жени, така и мъже, а шаферите между тях прогонвали неохотните гости със специални песни, като например
„Ако трябва да й го дадеш, тогава й го дай, не го крий в кутиите,
трябва да й го дадеш, не го спестявай, дай й го.
Ако нямаш, дай й да си го вземе, защото това е толкова разпространено в нашата страна,
трябва да го дадеш, не го жали, дай го на мен“.
Освен по време на сватби, обредни танци със сигурност са се изпълнявали и по време на празници на реколтата и при селскостопанска работа. Сред тях е например звъненето на сноп зърно, оставен на полето след жътва, което е трябвало да осигури плодородие и сигурна реколта през следващата година. И тук танцът в кръг се появява като предзнаменование за късмет. Със сигурност е съществувал и танц за осигуряване на богата реколта, когато реколтата расте бавно; свидетелство за него е детската игра „коноп“:
„Да играем на коноп, коноп,
защото днес има малки снопове, защото днес има малки снопове,
малки ние, малки ние, и вие хубаво идвате при нас,
„Малките ние, малките ние, и вие хубаво дойдете при нас.“
Тържествените танци със сигурност са се срещали и в други периоди от живота, но за съжаление като мистичен и езически елемент те са били доста бързо изкоренени от църквата. Днес остатъците от тях могат да бъдат открити главно в текстовете на песните.