Най-важният момент в празника на младоженците е ритуалът на венчавката. По традиция те се провеждали след сватбата – т.е. първата нощ, която младоженците прекарвали заедно. По време на този ритуал булката се настанявала върху купа. Този съд играе много важна роля в традиционната сватба, тъй като е символ на плодородието и раждането. Сватбената церемония била единственият момент, в който се разрешавало на някого да седне върху купата. Като място, където се е съхранявала закваската и се е издигал хлябът, към нея се е отнасяло с уважение. Сядането на младоженците върху тестото за месене трябвало да им осигури изобилие от хляб, многобройно потомство и богатство. Присъствието на този съд, използван от жената, означавало също така поемането на нова роля от младата жена, която оттук нататък трябвало да действа като домакиня в новото семейство1. По време на омагьосването на булката венецът, който бил символ на девствеността, се свалял и се слагала шапка в знак на омъжена жена. Това е бил ритуален момент, до който са имали достъп само жените. В най-стари времена това се е случвало в една стая, без достъп на мъже и на светлината на свещи. По време на погребението се е пеела „Chmiela“ – песен, която се среща под различни варианти във всички региони на Полша и вероятно датира още от езически времена.
„Żebyś ty, chmielu, po tyczkach nie liaz,
tobyś nie robiuł z panienek niewiast.
Oj, chieliu, oj, nieboże, wlaz na tyczki, zlezt nie może,
oj chmieliu niboże.“
След сватбения банкет всички гости имаха право да танцуват с булката за последен път, без да искат разрешение от съпруга ѝ, но танцът трябваше да бъде платен. Този момент се е наричал „събиране на пари за главата“. И тук най-важното било пеенето, като един по един всички гости били извиквани и насърчавани да танцуват и да платят на булката.
„A czy dacie czy nie dacie, jakże wy jej powiadacie,
Trzeba jej dać, nie żałować, na czepyczek podarować“
„Dajcie, dajcie, bo wy macie, wy na handlu zarabiacie,
dajcie dajcie na bursztyny, żeby miała ładne syny,
dajcie, dajcie, na niecułki, żeby miała ładne córki.“
„Wszystkie druhny wlazły na piec, bo sie boji dać na czepiec.
Wszystkie druhny, złaźta z pieca, podarujta coś do czepca.“
Тази игра дори продължи повече от час. В края на церемонията сватбеният жезъл бил изгорен (за да не го отнесе някой) и коровата пръчка била разделена, като на всеки от сватбарите се давало по едно парче. Задачата на шаферите била да разрежат коровая, а домакинята го раздавала на всеки по ред. В днешно време присъства символ – остатък от korowaj под формата на сватбена торта. Въпреки това разрязването се извършва от булката и младоженеца, а шаферите, шаферите, маршалът или прапоршчикът изобщо не присъстват на сватбите.