Празник, който недвусмислено се свързва с лятото, е Празникът на реколтата. Този празник се празнува на различни дати в зависимост от региона и сезона на отглеждане на реколтата през годината. Той отбелязва края на сезона на жътвата – прибирането на зърнената реколта, и увенчава усилената работа на земята. Първоначално е свързан с благодарност от страна на селяните към наследника, след това в някои енории е прехвърлен към църквата, а сега се провежда предимно в държавната администрация (общински, окръжни и провинциални празници на реколтата), но винаги съчетан с литургия.
Периодът на прибиране на реколтата е бил специален за селяните. Въпреки че се свързвал с тежка работа, хората в Люблинската област се обличали празнично по това време. Тъй като се вярвало, че Мария бди над богатата реколта, жътвата обикновено започвала в събота, деня, който е посветен на нея, а работата започвала с молитва от страна на фермера. Много дълго време зърното се жънело само със сърп, тъй като се смятало за твърде свещено, за да бъде косено. Когато сезонът на жътвата приключел, на полето се оставяла неокосена шепа зърно (известна като жътварка или коза), която се украсявала с цветя и панделки. Имало специфични обичаи, свързани с нея, като например засяването на зърно точно до нея, което трябвало да осигури плодородие за следващата година, както и „орането на козунака“, което включвало хващане на краката на стопанина и влаченето му няколко пъти по земята, около снопа. Всички обичаи са били „изпявани“ и така например е записана песента „За козата“ (Karczmiska 1976, Helena Goliszek, р. 1907 г.):
Ej do kozy, do kozy, niech sia koza połozy.
Dozaniśmy do drogi, bydziemy jeść pirogi.
A gospodorza ni ma, pojechoł do Lublina
gorzałecki kupować i zniwocki castować.
Niesu nam gospodarz wódka, niesu, a zniwocki sia ciesu.
Leju w kieliski leju, a źniwiocki sia śmieju.
Mało gospodorzu jeden kielisek, nie dostoł num do kisek,
dojcie num drugi taki, przepłukumy se flaki.
Nalejcie num po kubecku, bedziemy mieli w cubecku.
Dozaniśmy do miedze, rachujcie num gospodorzu pieniundze.
След това посрещаните житни венци – приготвени само от реколтата на полето, във формата на венец или корона, се поднасяли на домакина (собственика на съответната земя) след обредно шествие с пеене. Венецът се носеше отпред, от предницата – домакинята, избрана сред всички, която се е доказала като най-бързата работничка на полето. Домакинът приемаше просяците, като организираше почерпка с развлечения. На главата му се слагал венец, който се окачвал над вратата, което трябвало да осигури плодородие.
Този празник, така да се каже, „поет“ от поземлените наследници от държавните и църковните институции, вече е променил формата си. Днес най-отличителната черта на празника на жътвата са венците – понякога приемащи много новаторски форми (например къща, църква, кръст, петел и много други, включително традиционни), понякога подготвяни в продължение на няколко седмици, но неизменно направени само от реколтата от полето. Провеждат се конкурси за най-красив венец на общинско, областно, провинциално и национално равнище (президентски фестивал на реколтата). По време на конкурсите местните регионални групи често представят на сцената традиционен ритуал за прибиране на реколтата. Фестивалът завършва с обща танцова забава. Това все още е радостно време, свързано с края на тежката селскостопанска работа.