Децата, които живееха в нашия район, трябваше много бързо да се справят с работата. Поради бедността и големия брой селскостопански задължения дори най-малките деца имаха своите задачи за изпълнение. Те се състояли главно в грижи за животните: пасене на гъски, кози или крави. Колкото повече растяха децата, толкова по-трудни ставаха техните задължения. Растежът обаче бил свързан с определени привилегии – най-силно изразени в облеклото. Най-голямото дете, ходещо на училище, например, имало шанса да получи кожени обувки (те били много скъпи и най-често семействата имали един чифт обувки за всички деца).1 Настъпването на пубертета – и съответно нарастването на гърдите – се свързвало за момичетата с получаването на първия им корсет, използван по време на фестивали. Момчетата обикновено са получавали жилетка и мацеювка, когато са тръгвали на средно училище.
Младите хора са имали малко свободно време, – защото е трябвало да помагат вкъщи. Въпреки това те често се възползвали от възможността да работят заедно. Те са пасели животни заедно и са си помагали на полето. През това време младежите разговаряли и играели един с друг. Младежите все по-често били канени да играят и от възрастните и с всяка изминала година те все повече навлизали в техния свят. Те се появявали на рождени или именни дни, както и на селски или градски танци. Уникална форма била сватбата, в която младите шаферки можели да участват изцяло, изпълнявайки важна роля по време на церемониите. Младите хора се опитвали да се държат като възрастни, доказателства за което могат да се открият например в песните:
„Oj, chłopaki pijecie, oj czym płacić będziecie,
oj zapłacą ojcowie, oj jak dadzą po krowie.
Oj jak dadzą po krowie, oj po jałówce drugi,
oj zapłacą, zapłacą, oj szynkorejce długi”.
Въпреки нарастващото участие в живота на селото, младите хора остават млади. Момичетата се наричали „жени“ – от „невежество“, а момчетата – ергени. Мнението им никога не е било равнопоставено с това на възрастните, а нуждите им са били второстепенни. Само едно събитие можеше да промени това – бракът. Едва тогава младата двойка ставаше възрастна и пълноправен член на общността. Готовността на девойката за брак се отбелязвала по важен начин – тя получавала първите си бисери от баща си, а за ергените това било сигнал, че е нормално да се опитат да спечелят ръката ѝ. Старият брак, както и старата женитба, не са били приемани с добро око, затова младите хора „на подходяща възраст“ бързо са се опитвали да бъдат убедени да се оженят. Съображенията за любов и привързаност се вземали предвид, но те не били най-важните. Ако връзката била социално неподходяща (често срещан пример за благородник и селска девойка), семейството не се съгласявало на брака. От друга страна, ако девойката или младежът изобщо не били влюбени, ги убеждавали, че добрият характер на избраника е по-важен от чувствата, тъй като те ще се проявят след брака. Освен това понятието за любов не е било толкова разпространено, колкото е днес. Етнографските изследователи, които са питали певиците в нашия район за любовта им към техните съпрузи, често са чували отговор: „И какво да не го обичам? Той е добър мъж, никога не ме е биел, не пие и работи добре“, „Обичах, тя беше добра жена, винаги готвеше вечеря, много ми е трудно без нея“. В един от разказите също така е записано: „В момента имам много работа с нея: „Аз бях тази, която се влюби веднъж, но родителите ми не ме дадоха за него. И добре, че беше така, защото след това той биеше жена си“. Тогава бракът често се свеждал до добър съвместен живот, който само изграждал любовта, а не обичта, която трябвало да постави началото на брака.
1 B. Ogrodowska, Ocalić od zapomnienia, Polskie tradycje i obyczaje rodzinne, Warszawa, 2007