Сред мюсюлманите в България Гергьовден се почита под името Хъдърлез. Това е пролетен празник и се приема за начало на лятото. Посветен е на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз – покровители на хората, животните и плодородието. Според ислямските легенди светецът Хъдър е почитан като свръхестествен пазител от зли духове – джинове, ухапвания от змии, от пожари и кражби. Поради името му, което означава „зелен“ или „зеленеещ“ той се смята за олицетворение на живота, растенията и появата му кара земята да се затопли, а нивите и горите да разцъфтят и раззеленеят.
Българите-мюсюлмани от Родопите смятат Хъдърлез за третия по значение празник след двата основни мюсюлмански празника – Рамазан байрам и Курбан байрам. Според алианите в Североизточна България на Хъдърлез праведникът Хъдър се среща с праведника Илияз. Цяла година те обикалят света – единият на изток, другият на запад – и се срещат на 6-ти май, за да си разкажат кой какво е чул и видял. С тяхната среща започва новата година, затова Хъдърлез се смята за „сене башъ“ – начало на годината.
В много отношения обредите на Хъдърлез не се различават от тези при християните на Герьовден. На този празник мюсюлманите също почитат целебни извори – известно е например голямото ритуално къпане на болни и страдащи от физически недъг в извори, като се вярва, че водата става особено лековита, защото над нея прелетява Хъдър. Призори на празника деца и младежи се търкалят в росната трева за здраве. Пак рано сутрин стопаните отиват на нивата и се търкалят в нейната роса „за да остане болестта“ там. После откъсват няколко стръка от поникналото жито и го отнасят вкъщи за здраве. С водата, в която са били натопени тези стръкове, в някои от турските села жените и момичетата мият косите си за здраве.
Преди изгрев слънце се връзва въжена люлка (санджък) на голямо плодно дърво (орех, черница, череша, ябълка) в двора и на нея се люлеят всички членове от семейството. Турците в Кърджалийско се увиват около кръста със зелени клони, за да не ги боли кръста докато работят на полето през лятото. Навсякъде домовете и стопанските постройки се украсяват със зеленина и цветя „за здравето на хората и животните, защото в този ден зеленото има голяма сила“. В някои села се украсяват с коприва прозорците на дома. Хората също се закичват с нея и я носят три дни срещу главоболие.
На този ден се правят традиционни обреди, като палене на огън, ритуалното му прескачане и много други празнични обичаи с пожелания година да бъде плодородна, хората да са здрави и да живеят в мир и щастие.
Характерен момент е наричанията на китките. Младите момичета свиват на китки събраните в навечерието на празника цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити, за да могат да ги разпознаят. Поставят ги в менче, да престоят през нощта.
На Хъдърлез възрастна жена изважда от менче всяка китка. Едновременно с това се пеят традиционни за района турски фолклорни песни. Мотивите на тези песни играят ролята на своеобразна поличба за момата, чиято китка е извадена. Често в тях се пее за успех, здраве, любов и брак.
