Костюмът от нашия регион се нарича грубишовско-томашовски костюм, а разпространението му в границите на Втората полска република обхваща югоизточните райони на Люблинското воеводство, югозападните райони на Волинското воеводство и североизточните райони на Лвовското воеводство. Най-важната особеност на тази носия е нейният двукултурен характер – с изключение на незначителни различия, тя носи характерните черти на полската и украинската група.
Празничното облекло най-често е било собственост само на един човек. Тя се е носела само на най-важните празници – годишни или семейни – и за неделната литургия. Тя била значително по-богато украсена от ежедневните дрехи и имала допълнителни елементи, които не се използвали в ежедневието. Както мъжките, така и женските ризи и нагръдници са били украсени с кръстат бод или обикновена бродерия. Понякога полите и гардеробите са били украсявани с панделки, дантели или четка (завършване на полите с фини вълнени конци). През зимата се носели вълнени поли. Допълнителни елементи на женския костюм са били кафтани, жилетки, сакове, курти, сиролаки, кабаци. Това са били разнообразни връхни дрехи с различна кройка. Тези с дълги ръкави се носели от омъжените жени, а тези без ръкави – от дамите. Шиели са се от сиво-кафяв или бял камгарен плат, черно кадифе, обикновени вълнени платове, фланела, бархан или перкал. Всички са били украсени – понякога само със стъклени копчета, но най-често с панделки или бродерия. В мъжкия костюм, освен бродираната риза, отличителна черта е тъканият широк пояс, който замества конопената връв, носена всеки ден, за препасване на ризата. Мъжете използвали два вида кафтани – от бял ленен плат или от тъкан плат. Те били украсени с характерни бродерии във формата на квадрати с пресечени диагонали. Допълнителната украса е представлявала дантела от цветни конци и апликации от син или черен плат. Като връхни дрехи носели ленени платове през лятото и вълнени рокли през зимата1. Тези дрехи са били еднакви за мъжете и жените. В празничните дни възрастните носели обувки – мъжете кожени сакати, а жените – дантелени ботуши. По-бедните жители и децата ходели боси или носели обувки, направени от варовик. Мъжете носели сламени шапки през лятото, а през зимата – различни кожени шапки, а в по-късните години – шапки тип „макежувка“. Омъжените жени носели специално вързана шапка. Тя се е състояла от дървен обръч, на който се е навивала косата. След това се е покривала с шапка с бяла мрежеста долна част и бяла ленена ивица по края, а отгоре се е слагал шал (парче саморъчно изработено платно, широко около 80 см и дълго 2-3 м), а в по-късните години и забрадка, която се е кръстосвала под брадичката по характерен начин, а след това се е връзвала на тила. За завършване на женския костюм се използват мъниста. Видът на мънистата, броят на нанизите и размерът на мънистата определяли богатството на жената. Естествените мъниста са били най-ценени, а най-популярни са били разноцветните стъклени мъниста.
1 E. Piskorz – Branekova, Tradycyjne stroje i hafty hrubieszowsko – tomaszowskie, Zamość, 2011, s.14-35