Описаният в статиите регион е, така да се каже, наслагване на различни области – геоложки, държавни, етноложки или исторически. Обикновено той се разделя на три части: Западна, Централна и Източна, или още Горайски, Томашовски и Равски. Тази област, поради граничния си характер – има характерните черти на смесване на културите. Затова нека я разгледаме от различни ъгли.
От геоложка гледна точка Розточе е планинска верига с дължина 180 км и ширина 20 км, простираща се от Красник до Лвов. Ще цитирам описание от „Географски речник на Кралство Полша и другите славянски страни“ от 1881 г: (хълмове) „свързващи Лвовската котловина чрез възвишение със западния склон на Гологори. Тази планинска верига, която започва близо до Zamarstynow и Klepariv край Лвов, се простира на височина 380 m на северозапад до Magierow, а оттам продължава почти на еднакво разстояние от реките Буг и Сан до Potylicz, Werchrata и Belzec. Той образува водосборния басейн на реките Буг и Сан. Основният хребет на Roztocze има формата на издължено и тясно възвишение, над което се издигат отделни хълмове. В източна посока само две по-дълги и ниски хълмове се отделят от главния хребет и следват течението на реките Pełtwa и Jaryczówka чак до Zadworze и Milatyn. Източният блок на Roztocze се спуска по-стръмно на север от хълма Haraj над ¯ółkwia и на много места е предшестван от дълбоки долини и улеи със скалисти страни и дъна, покрити с огромни пясъчникови отломки. Западният склон е много по-полегат и се разклонява в широки пясъчни и гористи хълмове, които на някои места достигат чак до бреговете на река Сан „1.
Макар че геоложкото състояние по своята същност не се е променило и остава същото, исторически регионът е имал различна административна принадлежност от време на време. През X в. част от тези земи се намират в рамките на Червенските градове (Червеноруски съдилища) под управлението на Мешко I. Тези селища, разположени на границата между Полша и Рус, стават обект на спорове между княз Мешко I, а по-късно и между крал Болеслав Хробри и руските князе: Владимир, а след това Ярослав и Мстислав. През XI в., след разпадането на Киевска Рус, районът става част от Халичко-Влодзимирското княжество. През XII в. тук се обособяват княжествата Белск и Пшемишъл. През XII и XIV в., след татарските нашествия, тези земи няколко пъти преминават последователно под властта на Великото литовско княжество, Полското кралство и отново Великото литовско княжество. През 1462 г. Беленското княжество е включено в състава на короната, като придобива статут на провинция в Червена Рус. В този си вид то оцелява до Първата подялба на Полша2. След първата подялба тези земи в по-голямата си част са присъединени към Австрия. Следващите разделения не засягат границите в тази област. Едва след създаването на Варшавското херцогство и разширяването на неговата територия към него е включен малък фрагмент от земите на Розточе край Замошч. След конгреса и създаването на Кралство Полша границата на югоизток минава между Томашов Любелски и Белжец, където все още стои граничен пост от времето на Разделите. След Първата световна война, през 1919 г., е възстановена Република Полша, която включва в границите си целия Рощок. Не за дълго обаче, тъй като по време на Втората световна война границата отново пресича Розточе, този път между Русия и Германия. През 1941 г. цялото Розточе е включено в състава на „Великия райх“, а през 1944 г. районът е изцяло завладян от руснаците. След края на войната новата полска граница е прокарана на изток по линията на река Буг. Граничната линия, установена през 1945 г. и 1951 г., е в сила и до днес, а Розточе е част от две държави: Полша и Украйна.
1 W. Łysiak, Roztocze, Historia i kultura I, Tomaszów Lubelski, Lubaczów, 2011
2 E. Okoń, Historia i kultura I, Tomaszów Lubelski, Lubaczów, 2011