Семейството без деца се смята за непълно – „къща без деца е празна“.
Няма категорично изразени предпочитания на всички семейства за нейния пол, но навсякъде са щастливи с момче. За младата майка е особена гордост да каже, че има „аскер – войник“ – обяснението е, че момчето ще остане да върши тежката работа в селото.
Раждането на момиче се тълкува като бъдеще на къщата, изпълнено с радост. Наред с желанието за повече деца в семейството, хората от Родопите прилагат някои практики, за да имат успешна бременност и раждане на здраво дете. Една от практиките е, че булката трябва да внимава да не минава под мост, за да са в безопасност децата ѝ, да не прескача конец, защото пъпната връв ще се увие около врата на бебето, да не пие от тесен отвор, защото детето ще преглъща трудно. Друга практика е да не се яде нищо пред младо момче или мъж, без да му се даде, защото „семето“ му може да бъде загубено. Когато бременността започне да се забелязва, това не бива да е тайна, защото детето няма да проговори навреме. Когато бременността стане видима, дават на жената да носи пържена мартеница, чеснов лук и сини камъни, за да се предпази от негативна енергия. Всяка среща с бременна жена се тълкува като нещо много добро, защото тя „носи две души“. При първото неразположение и повръщане казват, че в този момент на детето му пораства коса.
