На 24 юни се чества един необикновен празник – Еньовден – празник на слънцето, билките и водите. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето.
Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за лечебната сила на слънцето, водата и растенията, затова и се чества като празник на билкарите. Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина.
От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са членовете на семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.
Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България.