След като се върна от църквата, сватбената процесия се отправи обратно към дома на булката. Там булката и младоженецът били посрещнати от своите родители, които вече били женени. Майката и бащата излизали пред входната врата с хляб, сол и водка и поднасяли на младоженците. Докато го правели, майката казвала и питала дъщеря си: „Посрещам те с хляб и сол, съгласи се с Божията воля. Хлябът, солта или младоженецът?“ А младата отговаряла: „И хляб, и сол, и младоженецът да го направи“. След това булката и младоженецът се угощавали с хляб, потопен в сол, пиели водка и хвърляли чашите си зад гърба си, като счупването им означавало бъдещо щастие. След като влязат в къщата, следва почерпка – сервират се нарязан хляб, бигос и други прости, традиционни ястия. По време на цялата сватба се пеели песни, често хумористични или дори обидни описания на лица, като се казвало: „Моля ви, не се сърдете, защото на сватбата може да се пее всякак“. Примери за такива песнопения:
„Te nase druhnicki, oj to tak spoważniały,
uoj dać jam z kopa jajów, oj to by wysiedziały.”
„Starościna jidzie miedzo
komary jej tyłek jedzo,
a starosta jidzie bruzdo
ji uogarnia tyłek rózgo”.
„Nasza kucharecka kapuścina warzy,
sama się upasła, co już ledwo łazi.
Kucharecko, lepi gotuj,
nie jidz mięsa,nie daj gniotów.”
В допълнение към подигравателните песнопения, почти всяка дейност, дори и най-дребната, се призоваваше или описваше с пеене, например: „Старши Дружебко, ела бавно, дай ни, дай ни, на зелето сол“. След яденето хората се премествали в плевнята, евентуално при съседите, или пък се изнасяли маси от стаята и следвала танцова забава. По традиция тя се започваше от старши шаферите с най-старата шаферка. Следващите пиршества и танци се редували в продължение на няколко дни. След 2-3 дни пиршества в дома на булката, приставът използвал сватбения жезъл, за да обяви пренасянето на булката и младоженеца в техния дом, а зестрата им се натоварвала на каруцата. Гостите от страната на булката вземали колкото се може повече неща, за да обогатят новия брак. Според Елена Кава (р. 1915 г.): „И всички тези гости, които бяха от неговата страна, когато тя отиваше при него, трябваше да бъдат толкова внимателни. Защото каквото имаше на масата, каквото имаше на стената, каквото имаше в стаята, те просто искаха да го вземат. Дали беше в двора, дали беше кокошка, прасе, граблива мотика или лопата, те хващаха всичко и следваха младоженеца. Още щом хванеха нещо, то изчезваше“. За качването на булката и младоженеца в каруцата се пееха специални песни, като напр:
„Węder, Kasiuniu, węder,
uod mamusinych węgieł.
Połóż kljucze na stolje,
już to rzędy nie twoje.
Już żeś się narządziła,
kljuczami nadzwoniła.”
„Oj siadaj, siadaj, zakochanie moje,
już to ni pomoże to płakanie twoje,
Już ten płacz twój nie pomoże,
zaprzęgnięte konie w wozie,
już musisz siadać.
Ach, rada by ja z wami usiadała,
jeszcze swoji mamie ni podziękowała:
Dziękuje ci, moja matko,
żeś mnie wychowała gładko,
teraz ni będziesz.”
При пристигането си в дома на булката младоженците също били посрещани с хляб, сол и водка, а при влизането си в къщата трябвало да обиколят три пъти с хляба и след това да го поставят на масата. Това означавало, че сега те сами ще работят за хляба и той никога няма да липсва в дома им. След това отново започвали да пируват и да се забавляват.