Уникален по своята същност религиозен празник в нашата област е празникът, известен като Corpus Christi. Пълното му наименование е Тържеството на Пресветото Тяло и Кръв Христови. Този празник се чества нередовно (спрямо годишния календар), на единадесетте дни след Петдесетница – винаги в четвъртък. В Полша той е въведен през XIV в. Честванията на празника започват с т.нар. сума – главната литургия в дадена църква. Тя е последвана от най-важната част от празненствата – процесията, която в зависимост от епархията придобива различни измерения – понякога се извършва само около църквата, а понякога по улиците на целия град. Същността на това празненство е изнасянето на Пресветото тайнство извън църквата – при всички хора – и публичното проявяване на вярата от всички вярващи.
Процесията се води от децата, които са получили първото си причастие през тази година, в техните празнични бели дрехи. Отпред вървят момчетата, които с помощта на звънчета съобщават на всички, че Пресветото тайнство е изнесено от църквата. След това вървят момичетата, които разстилат цветни листенца пред хостията. След това върви свещеникът, който носи Благословеното тайнство в монашеска риза под балдахин. Зад него на специални стойки се носят светите образи, статуи, феретрони, знамена и транспаранти на различни енорийски групи. В края на процесията всички вярващи вървят пеша. Празничното облекло е задължително. Малките деца са облечени в бяло, дежурните – пожарникари, полицаи, военни – носят празнични униформи, а някои носят традиционни носии.
Процесията се води към четири полски олтара. Те се подготвят и украсяват от хората, живеещи в близост до съответната улица. Жителите на къщите, в които се води процесията, често излагат на прозорците си свещени изображения. Украсата на олтарите е направена предимно от зелени клонки – бреза, люляк, липа и цветя1. При пристигането олтарът се кади с тамян, който се изгаря в зъбчати колела. Пред всеки олтар се четат откъси от Свещеното писание: Матей, след това от Евангелието на Свети Марко, Свети Лука и накрая от Евангелието на Свети Йоан. След като си тръгнат от даден олтар, хората често откъсват клоните, украсяващи олтарите, защото вярват в техните магически, защитни свойства. След това те се съхраняват в домовете или се забиват на кол в земеделските полета. В края на процесията се дава празнична благословия с Благословеното тайнство.
1A. Gaweł, Rok obrzędowy na Podlasiu, Białystok, 2013, s.204-207