Лазаровден или Лазарова събота се празнува винаги в съботата преди Цветница, на осмия ден преди Великден. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар – защитник на християнството. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които като лазаруват се държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
В народната традиция този обичай е символичната смърт и прераждане на детето в жена. Девойката вече има нов социален статус – може да си избира годеник и да бъде искана за невеста.
Три обредни ритуала са свързани с Лазаровден – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Според обичая лазаруване, неженените момичета до 16 години стават лазарки. Те са събират на групи. Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Тя води групата и прибира подаръците. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува. Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т.е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”.
Броят на лазарките не е ограничен, но ако в селото броят им е голям, те се делят по махали. Всяка група ходи в отредена махала, защото в една къща два пъти не трябва да се лазарува. Пременени в народни носии и с цветни венци на главите, момичетата обикалят къщите на селото. Те пеят обредни лазарски песни и песни за любов, пожелават здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
На Лазаровден момците от селото искат ръката на своята избраница. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да е лазарувало.
Лазарките изпълняват и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разиграва, докато лазарките пеят и обикалят селото. Те скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината и тропат силно с крак, за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене“, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите ѝ отдават почит през цялата година.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).