Изчезнали или вече изчезнали професии, които някога са били популярни в нашия район, са дърводелството, покривното дело, дърводелството, медникарството, колесничарството, плетачеството (включително и плетенето на ракита), ситото, грънчарството, ковачеството, седларството, тъкачеството, шивачеството, обущарството, мелничарството, пчеларството и бродерията1 .
Дърводелството (строеж на дървени къщи), покривното дело (покриване и ремонт на покриви) и дърводелството (изработване на дървени мебели) са професии, тясно свързани със строежа и обзавеждането на къщите. Въпреки че тези професии все още съществуват, характерът им се е променил напълно. Въпреки че строят къщи, дърводелците вече не приготвят дъските и трупите сами – на ръка, а ги купуват готови от дъскорезниците. Освен това в днешно време се строят много по-малко къщи от дървен материал и почти няма такива, които да са построени по традиционния начин. Въпреки че всяка къща се нуждае от покрив, покривачите вече не използват традиционните естествени материали като слама или дървени керемиди за тази цел. От друга страна, дърводелството все повече се измества от производството на мебели от различни видове плоскости, въпреки че в последно време то стана отново популярно.
Професиите, свързани със стопанството, вече не съществуват в традиционния си вид. Медникарят е бил занаятчия, който е произвеждал дървени бъчви. От друга страна, колесничарят е произвеждал дървени колела, главно за каруци. Основен център за производство на сита в нашия район е бил Biłgoraj – районът е бил специализиран в производството на сита, които са се продавали на много голяма територия. Седларството е свързано с обработката на животински кожи и производството на кожени аксесоари, като ремъци и каишки за обувки. Плетенето в нашия район включвало три материала: кочан, направен от кучешка трева, слама или ракита (понякога се използвали и клонки от меки дървета като върба ива). Днес е възможно да се намерят хора, които се занимават, обикновено като хоби, с плетене на ракита. По същия начин все още е възможно да се намерят любители на традиционното грънчарство – т.е. създаването на съдове от глина. Ковачеството, въпреки че се среща и днес, е придобило съвсем различна форма. Ковачите се занимават с металообработване – някога основно с изработване на инструменти и подковаване на коне, но в днешно време работата им е да изработват метални декорирани порти и огради.
Другите професии, споменати във въведението, са свързани с грижата за хората – хранене или изработване на дрехи. Това са основни човешки дейности и затова съществуват и днес, но в повечето случаи са поети от големите центрове. Дребните тъкачи вече не съществуват, тъй като всички материали се произвеждат във фабрики. Все по-рядко се срещат обущари или шивачи, които по-скоро правят промени и поправки на готови дрехи или обувки и по-рядко правят тези неща от нулата. В Томашов Любелски има още една семейна мелница, в която се мели брашно и се продава каша. Пчеларството също присъства в любителска форма, като производството на мед се извършва за нуждите на семейството.
1 Z. A. Skuza, Ocalić od zapomnienia, Ginące zawody w Polsce, Warszawa, 2006