В цяла Полша дните 1 и 2 ноември са посветени на паметта на мъртвите. Семействата масово посещават гробищата и гробовете на близките си, а след това се събират вкъщи на общ обяд. Посещават се и войнишки гробове и забравени гробове. Празнуваният в момента католически празник (Денят на Вси светии и Денят на всички задушници) води началото си от предхристиянски времена, а ритуалите и обичаите, които се срещат днес, са като че ли преплитане на езически и християнски вярвания.
Още през XIX в. тези ритуали се наричат Дзяди (от починалите предци – сега баби и дядовци).1 Вярвало се е, че в нощта срещу Деня на дядовците душите на мъртвите слизат на земята, присъстват на литургия в близката църква и след това посещават домовете им1. По тази причина в домовете се оставяли отворени врати и катинари, а на масата или на перваза на прозореца се оставяли храна и напитки. Мариана Небжеговска съобщава: „След като се изпее „Радвай се, Царице небесна и Майко на милосърдието“, душите са свободни до дванадесетия час и се прибират у дома, за да направят своята обиколка. Когато бях малка, понякога се страхувах. „2 Тя разказва още: „Когато бях малка, пекоха кюфтета с кисело зеле, а другото със сладки моркови, смесени с просена каша, и ги караха на количка за празника на Вси светии, защото църковните дядовци бяха пълни, на един ред от портата седяха тези дядовци.“ В нашия район обичаят да се приготвят ястия за мъртвите се е запазил най-дълго в Полша. Те са били приготвяни от специфични продукти, които са имали ритуално значение – мед, круши, маково семе, куция (традиционно ястие, което все още се среща на Бъдни вечер), бакла, грах, леща. След като са били поставени на трапезата за през нощта, храната се е носела на гробовете и след това се е раздавала на „цървулите“. Това били поклонници, които ходели от църква на църква и живеели от милостиня. Смятало се е, че те живеят аскетично и благочестиво и затова имат уникалната възможност да общуват с Бога и светците. В замяна на храната от тях се искало да се молят за душите на мъртвите. Този обичай е ефективно изкоренен от църквата, която критикува обичая да се дава храна и особено алкохол на бабите и дядовците и насърчава паричните дарения в замяна на общи молитви за душите на починалите (т.нар. очистителни молитви), провеждани в църквата. Днес възпоменанията са жива традиция.
Денят на всички задушници е свързан със специална подготовка на гробовете. Те се почистват и измиват предварително от членовете на семейството, а след това се украсяват с живи цветя – предимно хризантеми, венци от коприна и бор и изкуствени цветя. По време на празника на гробовете се палят свещи като продължение на молитвите, които се четат за душата на починалия. В края на празника се провежда шествие, което обикаля гробището.
