Скрит дълбоко в Източните Родопите край град Ардино, Дяволският мост е обгърнат в мистична красота, заобиколен от красива природа и впечатляващи гледки. Има много средновековни мостове, които отговарят на името Дяволски мост по света, но този, който пресича река Арда, е един от най-старите и най-изненадващи както със своята красота, арки и височина, така и с легендата си. Дяволският мост е не само тематично изживяване извън пътя, но и популярно място за риболов и пикник. Твърди се, че не е хубаво да се остава там по тъмно и малцина го правят, въпреки че нощем е осветен и много красив.
Мостът е построен в началото на 16-ти век по заповед на султан Селим I, за да свързва пътя между Тракийската равнина и Егейско море. Построен е върху руините на стар римски мост, който е част от стария път Виа Игнатус. В средата на 20-ти век маршрутът и мостът са изоставени и забравени. Говори се, че в този участък на Арда било предложено изграждането на язовир. Цялата околност трябвало да бъде потопена, но по някаква причина язовирът така и не е построен и мостът оцелява. В продължение на над 500 години не е била необходима поддръжка на здравата конструкция, може да си представите колко добре е бил построен. През 1984 година мостът е обявен за паметник на културата.
Най-интересни са легендите, които се носят около него.
Най-известната легенда за моста е за майстор Димитър от село Неделино. Той приел предизвикателството да построи моста над буйната река, въпреки че всички опити за това преди него се проваляли. Той изпълнил задачата изключително бързо, но починал скоро след това. Легендите разказват, че именно Сатаната е обещал на майстора да му помогне и да осигури на конструкцията безкрайна издръжливост. Условието било да включи образа му в самия мост, но не как да е, а по начин, по който хем да е видим, хем невидим, както и осезаем и недосегаем, като разполагал само с 40 дни. Ако обаче не успеел да се справи, Сатана щял да вземе душата му. Димитър успял и Сатана спазил обещанието си, направил моста безкрайно издръжлив, но измамил за останалата част от обещанието си и, за жалост, майсторът все пак умрял скоро след това и отнесъл тайната за Сатана в гроба си.
Друга народна приказка разказва за млада и красива девойка, преследвана от турците преди много години. Един от тях бил влюбен в нея и искал да я направи част от харема си. Тя се изкачила на моста, за да скочи във водата и да се удави, като предпочитала смъртта пред такава съдба. Когато турците се приближили до моста, те спрели уплашени, като видели лицето на дявола, отразено в реката и така девойката запазила живота си. Третата легенда разказва, че самият дявол е построил моста, за да докаже силата и мощта си, като доказателство оставил отпечатъка на копитото си, което може да се види и до днес, намира се на самия мост, на един от камъните.
Ликът на Дявола може да се види между 11-12 на обяд като отражение в ясните води на реката. Някои го виждат точно в центъра на моста, където се получава като окръжност от отражението на моста във водите на реката, ясно се виждат две очи, ноздрите, устата и рогата му. Други виждат арките като неговите рога, а има и трети вариант, който е в горната част на изображението, ако се вгледате, ще видите още две очи и формата прилича на козя глава, която е и най-зловеща.
