Панелните жилищни сгради са едни от най-многобройните сгради в България. Но какво всъщност е това строителство и какви са неговите предимства и недостатъци?
След края на Втората световна война България навлиза в период на ускорена индустриализация. Това неминуемо довежда до огромен прилив на население в градовете, което от своя страна води до задълбочаваща се жилищна криза. Поради тази причина държавните органи и научните звена, занимаващи се с изследвания в областта на строителството, започват за търсят начин за бързо и сравнително евтино задоволяване на жилищните нужди. Най-перспективни за тази цел се оказват едропанелните сгради.
Разглеждайки периода преди 1990 г. в България, панелните жилищни сгради са едни от най-характерните жилищни сгради в страната. Те бяха масово изграждани като част от социалистическата програма за развитие на жилищното строителство и бяха част от съвременната тенденция за масово производство на жилища по стандартни модели.
Панелното строителство у нас стартира през 1958 година, като то се пренася от Франция, Германия, и Великобритания. За пръв път, обаче, такъв тип конструкция се използва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк.
Първите експерименти със строителство на едропанелни жилищни сгради в България са проведени в периода 1959-1961 г.
Първите панелни жилища в България са били построени в софийския квартал Толстой. Приблизително в периода между 1960 година и 1980 година, панелното строителство е станало толкова масово в страната ни, че то е надминало това в Западна Европа.
В този период, в България се създали домостроителни ĸoмбинaти, в които се произвеждали панелите, нужни за построяването на жилищните блокове. В своята същност, тези панели представлявали решетки от арматурно желязо, залети с бетон. След това, тези бетонни панели се извозвали до строежа, повдигали се с кран и издадените стоманени елементи се заварявали за тези на другите панели. Накрая, сглобките се напълвали с бетон.
Предимствата на този модел на строителство са ниски разходи за строежа, кратки срокове за изграждане на сградите и удобство за обитателите. От друга страна, има и някои недостатъци, като например липсата на индивидуалност в дизайна и лоша звукоизолация.
През 90-те години на миналия век е приключил големия бум на този тип панелно застрояване.
Този тип строителство е характерно и масово за България – има цели квартали, които са изградени само с такива блокове. Панелните блокове се познават лесно – те са високи са между 4 и 8 етажа, имат еднотипни тераси и визия, и са наредени като по калъп.
Панелните блокове са неразделна част от облика на почти всеки български град. Те са част от нашето културно наследство и имат своята стойност като исторически образец на жилищното строителство. Панелните блокове в България са един от най-ярките символи на социализма. Статистиката сочи, че в момента над 2 милиона българи живеят в общо 20 000 панелни блока в цялата страна. Днес мнозина от тези сгради са претърпели реновации, за да се подобри качеството на живот на обитателите и да се повиши тяхната енергийна ефективност.
