Къщите в нашия район обикновено са били обитавани от едно или две семейства. Обикновено те са били от няколко поколения. Жилището се е състояло от коридор и 2 или 3 стаи, една от които е била кухнята. В кухнята обикновено се е намирало и леглото на един от членовете на домакинството. Допълнителна стая е била камерата – неизолирана част от къщата, без прозоречни отвори, която се е използвала за съхранение на храна. Частите от къщата, които сега се намират в жилището, някога са се намирали извън него, като например мазето (което в този район се е наричало яма, тъй като е представлявало просто кухина в земята с входна врата) и „пристройката“, която е била тоалетна.
Централната точка на къщата, около която се е въртял животът на семейството, е била (и все още е) кухнята. Най-важната част от оборудването в кухнята, а и в цялата къща, е била пещта за хляб. Първоначално тя е била изградена от глина, а по-късно и от печени тухли1. Използвала се е за готвене и за отопление на къщата. Тя имала и ниска задна част, така наречения „zapiecek“. Често тя е била застлана със слама и одеяла и по този начин се е подготвяла като отопляемо легло за най-възрастния човек в семейството. Освен пещта, в кухнята имало и маса, на която се вършели всички седящи работи и се консумирали ястията. Около масата имало пейки – дървени, широки седалки, на които децата можели да спят през нощта. Популярни в нашата страна са били т.нар. дивани – пейки с облегалка и седалка, която се измъквала за през нощта и в която се поставял матрак (кърпа, напълнена с бита слама). Във всяка къща над масата се поставяли свещени изображения, на които били изобразени Исус Христос и Дева Мария. Това била частта от „sacrum“, известна още като „свещеният ъгъл“.1 Пространството под картините принадлежало на стопаните на къщата – двойката, която в момента вършела по-голямата част от домакинската работа (т.е. не непременно най-възрастният от семейството). Кухнята естествено е съдържала съдове, изработени от глина, дърво, метал и плетеница или бастун. Най-важните от тях се отнасяли до печенето на хляб: коритото за месене, в което се държал квасът и се месел хлябът, или кочибата – дървена лопата, с която се поставял и изваждал хлябът от пещта. Тъй като храната се е приготвяла от нулата вкъщи, е имало също така квадри за мелене на брашно и масломелачки за месене на масло. Много дълго време храната се е консумирала от една купа, като само в по-богатите къщи е имало прибори за хранене, които обикновено са били поставени само на рафт и не са се използвали.
В кухнята и стаите имаше дървени легла, постлани с матраци, и сандъци, в които се съхраняваха дрехи и постелки. В по-късни времена се поставят и шкафове, скринове и гардероби. Допълнителни инструменти, използвани в къщата, са били тези, които се използват за грижа за дрехите: бали, главини и тара за пране на дрехи, мангал и ютия, както и тъкачни станове, вретена, колела за предене и други пособия за изработване на дрехи.
Обзавеждането и интериорът на къщата са били предимно функционални. Поради бедността не са били притежавани твърде много предмети, а тези, които са били в къщата, са били обгрижвани и използвани редовно. Повечето предмети са били изработени от естествени материали – предимно дърво, глина, ракита и бастун. Малък процент от съдовете са били метални и стъклени.
1T. Czerwiński, Ocalić o zapomnienia, Wyposażenie domu wiejskiego w Polsce, Warszawa, 2009