Типични форми на занаяти в нашия район са грънчарството, тъкачеството, плетенето, бродерията, хартията и дърворезбата. Производителите на определени изделия обикновено ги продават на пазарите. Някои занаяти обаче се практикуваха от почти всички (например бродерия или тъканна хартия).
Грънчарите са творили на традиционни грънчарски колела, които са се придвижвали пеша. Тези земи са богати на глина, така че тя е била най-популярната суровина за изработване на необходимите за домовете съдове. От глина се изработвали гърнета, кани, чаши, купи и други съдове. Характерни са „двоаки“, двойни гърнета с дръжки, в които момичетата носели храна на мъжете, работещи на полето (обикновено картофи или елда в едното гърне и подсирено мляко в другото). В допълнение към глинените гърнета се изработват и свирки с формата на птици. Те се пълнели с вода и на тях се свирели прости мелодии. Всеки грънчар е имал пещ, в която е изпичал изделията си.
Първоначално тъкането се извършвало във всеки дом, но по-късно някои семейства се специализирали в този занаят и продавали произведените от тях материали. Изтъкано било ленено платно, което се използвало за шиене на повечето дрехи. Най-характерни, защото са и най-декоративни, са тъканите пояси – пъстри, обикновено предимно червени, широки мъжки колани. Дължината им е зависела от богатството на притежателя им, а най-дългите от тях са били дълги 4 метра.
Семействата, които се занимават с плетене, отглеждат, събират и обработват съответно плетените клони. Подобно на грънчарството, плетенето е било мъжка професия, така че самият процес на плетене се е извършвал от мъже. Те са плели предимно кошници с различни размери – както с дръжки за носене, така и с капаци за съхранение на сухи продукти. По-късно от плетената ракита се изработват и колички, столове и маси. Те обаче били много по-скъпи от дървените изделия, затова най-често се използвали като градинско оборудване в именията.
С бродерия са се занимавали само жените, и то практически във всяко домакинство. Тя се използвала за украса на празнични дрехи – мъжки и женски ризи, шлифери и жилетки. Бродело се и върху т.нар. домашно бельо – покривки, салфетки и кърпи (които се използвали за украса на свещени изображения). Количеството и богатството на бродериите е било показател за богатството на семейството – от една страна, то е можело да закупи голямо количество цветни конци, а от друга, е имало време да създаде обширни бродерии. По нашите земи най-характерна е била бродерията с кръстосани шевици1 , но се забелязва и влияние от западните земи и понякога се появява плоска бродерия.
Изработването на папийонка се е състояло в изработването на цветя от папийонка и обикновено е включвало празнични украси – например великденската палма или традиционните паяци. Орнаменти от тишу хартия се изработват от жените във всеки дом. През цялата година, особено през зимата, когато имало повече свободно време, се изработвали букети от цветя от тишу хартия за украса на дома.
Дърворезбата се правела от дърводелци. Понякога те украсявали предмети от бита (като столове или бюфети) и отново, поради цената им, те били предназначени за именията. Много популярно било и изработването от скулпторите на свещени фигури – предимно за домашни или селски параклиси, но също и на малки фигурки, предназначени за домашни олтари. Фигурките на Скръбния Христос са били особено популярни в нашия район.
1 E. Piskorz – Branekova, Tradycyjne stroje i hafty hrubieszowsko – tomaszowskie, Zamość, 2011, s.49-51