Предците, които са живели по нашите земи, са били бедни хора, които са се препитавали основно със земеделие. Поради тази причина те не са имали много дрехи. Носели са ежедневни дрехи, изработени от по-евтини материали, предимно коноп, а по-късно и от лен. Те не са били украсени с бродерия. Голяма част от населението не носело обувки за работа. В по-студените дни увивали краката си в така наречените „онуки“ (парчета плат, завързани за крака с конец), а също така плетели обувки от липова кора.
Облеклото на жената се състояло от риза, долна дреха, пола и папийонка; омъжените жени носели и забрадка. „Бельото“ – т.е. ризата и долната дреха – се изработвало от коноп, а по-късно – от дебел ленен плат. Понякога материалът е бил избелван на трева. Ризите са били дълги, с т.нар. челник (права част, представляваща долното облекло) и са имали кроп кройка (кройка без никакви подрязвания или обточвания, всички елементи – предна част, гръб, ръкави, кроп ръкави, маншети и яка – са били с правоъгълна или квадратна форма и са били ушити по прави линии) с подплатена яка. Широките ръкави са били нагънати и зашити в маншета. Полите са били ушити от гладки тъкани със собствена шарка, като са използвани четири парчета плат с ширина 70 cm. В края на XIX век на мода стават така наречените рисувани поли – поли, украсени с ръчно изработени едноцветни щампи. Те били издръжливи и не се замърсявали лесно, така че се използвали както за празнично облекло, така и за работа1. Полите били препасвани с покривало, което, от една страна, предпазвало полата от замърсяване, а от друга, помагало при работа – с него можело да се берат зеленчуци или плодове или семена за посев. При по-студено време отгоре се слагали ленени поли. Момичетата не са носели покривала за глава, само в горещините или в по-студените дни са слагали кърпи за защита. Омъжените жени винаги покривали главите си с кърпи.
Мъжкото облекло се състояло от риза, препасана с ремък или конопено въже, панталони и шапка за глава. Ризите, подобно на женските, са били с прилепнала кройка, дълги – стигали са малко над коляното и са се носели навлечени върху панталоните. Тези панталони се наричали гамаши или бричове и подобно на полите се шиели от собственоръчно изработено платно. Всеки крачол е бил изработен от един лист плат, разширен отпред с триъгълен клин. Панталонът имал отвор от дясната страна. През по-студените дни се носели няколко чифта панталони. На главите си мъжете най-често носели сламени шапки за работа. Те са били изработвани на ръка, обикновено по време на паша на добитъка, от неузряла ръж или стръкове кучешка трева. Шапката е била ушита от назъбена ивица, започваща от центъра и подредена в спирала. В студеното време мъжете, както и жените, носели ленени палта.
Децата носели само ежедневни дрехи. Дълго време, независимо от пола, основната им дреха била „чизмичката“ – дълга риза, ушита „нестандартно“, в която можели да ходят в продължение на няколко години. Първоначално ризата стигала до земята, а ръкавите били завързвани с връв на китките, така че да висят колкото се може по-малко надолу. В областта на кръста децата били препасвани с конопен конец. Детето се разхождало с такава риза, стига ръкавите да са достатъчно дълги и ризата да стига над коляното. Само по-големите момчета получавали панталони, а момичетата – поли.
1 E. Piskorz – Branekova, Costume și broderii tradiționale din regiunea Hrubieszów – Tomaszów, Zamość, 2011, pp.14-35