Youthfolklore

Местни вярвания и народна медицина

Народната медицина се основава на билкарството. Във всяко село е имало „баби“, „вещици“ (жени) или „шепотници“ (мъже и жени). Това са били хора, които са се занимавали с лекуване на болни и предпазване от зли магии. Вярвало се е, че само най-възрастният от братята и сестрите (първородният) може да упражнява тази професия. Наричайки ги така обаче, хората не са имали предвид техните магически способности. Названието „вещица“ произлизало от „знание“, поради което неомъжените млади момичета били наричани „баби“ – „невежи“. Действието на билките обикновено се подпомагало от молитви. Оттук произлизат и названията „шепот“ и „шепот“. Понякога се извършвали и специални ритуали.

Такива ритуали включват разливането на яйца, което е популярно в нашия район и днес. То се използва за малки деца, които по някаква причина плачат много. Казва се, че те може да са се уплашили от нещо или да са се влюбили в някого. За да се предотврати такова влюбване, на количката се връзва червена панделка, а ако някой срещне малко дете, не бива да се въодушевява прекалено много от красотата му, защото именно тогава настъпва влюбването. Ако обаче каже на глас, например: „Колко е красиво!“, трябва да плюе през лявото си рамо, за да отблъсне очарованието. Ако обаче детето все пак се омагьоса или уплаши и плаче цяла нощ, трябва да отиде „шепнещият“. Той минава с яйце над главата на детето, докато произнася молитвите „Отче наш“, „Аве Мария“ и „Символ на вярата“. Казват, че тогава яйцето става мътно, защото отнема страховете или магиите. До ден днешен в нашия град има 2 практикуващи такова лечение.

Популярните второстепенни вярвания обикновено се отнасят до късмета, просперитета или брака. Днес те често се повтарят абсурдно, въпреки че много хора все още се придържат към тях „за всеки случай“. Така че не поставяйте портмонето си на пода, защото няма да имате пари. Преди дълго пътуване седнете за малко, за да стигнете благополучно до местоназначението си и да изпълните замислената поръчка. Не сядайте да се храните в ъгъла на масата, ако сте девойка или ерген, тъй като това предвещава старост. Не спете с краката към изходната врата, тъй като това е „смъртна“ обстановка (така по традиция се изнася починал човек от къщата). Не поздравявайте, не се сбогувайте и не подавайте нищо през прага на къщата – вярване, свързано с много старата традиция да се погребват мъртвите на прага на къщите. В случай на гръмотевична буря запалете гръмотевична свещ и я поставете на прозореца – по този начин мълнията ще пропусне къщата. Такива вярвания е имало много, но само някои от тях са оцелели до днес.

Билките обаче били най-важни в медицината и вярванията. Вярвало се е, че те имат магическа сила. Вярвало се е например, че лавандулата е любовен елексир. Ако някое момиче искало да накара някого да се влюби в нея, добавяло лютива чубрица към храната или питието и му я давало. Миртата била символ на девствеността и подпомагала плодородието. Поради тази причина тя се отглеждала в саксии във всички къщи, където живеели младите булки, и след това се вплитала в сватбени венци. Рутата се смятала за афродизиак и се засаждала в градините от девойките, които искали да си намерят съпруг възможно най-скоро. Смятало се е, че е ефикасно средство срещу старостта. Розмаринът, от друга страна, насърчавал верността, затова след сватбата булката прикрепяла букетче розмарин към жилетката на младоженеца. Разбира се, билките са се използвали ежедневно и тяхното въздействие вече е научно доказано: кора от бреза за понижаване на температурата; липова отвара като потогонно средство; дъбова кора, използвана локално при възпаление на репродуктивните органи, хемороиди и язви; лайка като противовъзпалително средство; лавандула за успокоение; семена от киселец при диария; сироп от млечка за укрепване и смесен с мащерка като отхрачващо средство; боров сироп при кашлица и простуда. Това са само няколко примера за знанията на нашите предци. Днес се смеем на някои от тях (като например лекарството за предпазване от забременяване, което включвало трикратно плюене в кладенец), но от някои от тях бихме могли да научим много за природните ресурси, които сме спрели да използваме в полза на химическите средства, доставяни от фармацевтичните компании.