Съставът на традиционната фолклорна група в околностите на Томашов Любелски зависи от наличните инструменти и по този начин се променя през годините. Най-старите инструменти са били аерофони, като глинени свирки, пискавки (направени от стрък зърно или трева), върбови шишарки (направени от нишка кора), дървени свирки, окарини, лигави (използвани главно за пазене на добитъка или като сигнал по време на Адвент). Изключително дълго време, чак до началото на XX век, се е използвал инструмент с естествен звук, а именно лист (от бреза, череша или липа), който в нашия район е бил част от групата1. По-късно се появяват акордеофоните, които поради по-силния си звук и по-голямата си мелодичност придобиват голяма популярност и дълго време се използват както от групи, така и от индивидуални музиканти. Акордофоните в нашия район включват октаво (оригинална форма на цигулка или реликва на средновековен инструмент), цигулка (най-популярната в нашия район), Билгорейска свирка (инструмент с жлебове, на който се свири с нокти), бас (три или четири струни) и хурди-гурди (използвано от дядовците). Последната група инструменти, включени в оригиналния състав на групата, са мембранофоните – мембранни барабани (т.нар. ситни или обръчови барабани), снабдени с бръмбари и дървена палка, които са присъствали по-рано, и двумембранни барабани, снабдени с чинел и палка с кожен край, които се появяват с развитието на инструменталния състав на групите.
Най-старият и най-популярен състав на група в нашата област е комбинацията от цигулка и барабан с обръч. С течение на времето към състава се добавя втора цигулка, което дава възможност за въвеждане на втора, а също така се използват и баси. За съжаление, на групите много често се налагало да се местят (особено за сватби, които били в основата на доходите на музикантите), така че басите, като голям инструмент, не се използвали често. Рязко развитие в състава на оркестрите настъпва след Първата и Втората световна война, когато музикантите, завръщащи се от армията, донасят със себе си хармоники, кларинети и тромпети. Въвеждането на по-шумни инструменти също така увеличило честотата на барабана с цимбала.
Популярността на оркестрите в нашия район е била толкова голяма, че във всяко село е имало поне по няколко. Те били наемани за сватби, танци и други празници по време на някои селскостопански работи. Пример за това е рязането на зеле, което обикновено се е извършвало от трима души, които са държали по един секач във всяка ръка и са рязали в ритъма на оберек. Ако сбъркат, имало риск да ударят съсед и да изкарат другите от ритъм. Затова тази работа се е придружавала от музиканти, които са помагали да се поддържа ритъмът. Електронната музика изтласква народните оркестри в края на XX век.