Театърът и градът: Първите стъпки в прехода към демокрация – „самият град се превръща в театър“
В славната Атина от V в. фестивалите са били неразделна част от живота на гражданите, тъй като са се провеждали няколко пъти годишно и са включвали жертвоприношения, шествия и състезания по танци и музика. Тези празненства са били финансирани от града-държава и богатите граждани, тъй като това е бил начин да спечелят благоразположението на хората.
Пеисистратидите са тези, които създават първите драматични игри с награди в Дионисиите. Първото трагично представление се е състояло в рамките на Великите Дионисии около 534 г. пр. Перикъл допълнително обогатява празненствата, като добавя допълнителни музикални състезания. „Гражданите можели да изживеят себе си в контекста на своето съжителство“, тъй като всички участвали в церемониите заедно като група и същевременно всеки като индивид.
Едно от най-мащабните събития беше Голямото Дионисие. Те се проведоха в центъра на града в края на март. Имало и селски Дионисии, които се провеждали през декември. Както разкрива името, този фестивал бил посветен на бог Дионис и първоначално бил подкрепен от Пейзистрат по политически причини. Това божество било приемано главно от нисшите маси и затова тираните използвали тези празненства за политическа целесъобразност, тъй като те самите заставали на страната на аристокрацията и в полза на обикновените хора, които били маргинализирани и се стремели да получат равни права с аристокрацията. С празника на Дионис тези усилия се засилват. С други думи, пеисистратите създали Великите Дионисии, за да се доближат до селското население, което било техен основен поддръжник. Същевременно се засилило чувството за колективност, тъй като всички нисши класи се събрали заедно на фестивал, посветен на бога, когото подкрепяли, и съжителствали в обща култова цел. Този колектив бил една от първите стъпки към прехода към демокрация. Подобни движения били предприети от тираните в цялата гръцка област.
БИБЛИОГРАФИЯ
Гръцки
Vernant Jean-Pierre, „Εντάσεις και αμφιλογίες στην αρχαία ελληνική τραγωδία“, στο: Jean-Pierre Vernant και Pierre Vidal-Naquet, Μύθος και τραγωδία στην αρχαία Ελλάδα, μτφ. Στέλλα Γεωργούδη, τμ. 1, 2 τμ., 2η., Ζαχαρόπουλος, Αθήνα 1988
Meier Christian, Η πολιτική τέχνη της αρχαίας ελληνικής τραγωδίας, επιμ. Μαρία Ιατρού, μτφ. Φλώρα Μανακίδου, Καρδαμίτσα, Αθήνα 1997.
Vernant Jean-Pierre, „Οιδίπους, ο σύγχρονός μας;“, στο: Ανάμεσα στον μύθο και την πολιτική, μτφ. Μ.Ι. Γιόση, Σμίλη, Αθήνα 2003.