Старият континент Европа, земята, която обединява повече от петдесет географски области, със специално културно наследство, носи името си от едно митично събитие. Говори се, че Европа била дъщеря на владетеля на Финикия, сестра на Кадмус, основателя на Тива. Европа, млада жена с големи очи, както означава терминът „широкоока“, отишла на поляните да си играе с други млади момичета. Там тя срещнала бог Зевс, който бил омагьосан от красотата на Европа. Зевс, поразен от бог Ерос, се превърнал в силен бял бик и спокойно се приближил до Европа и се опитал да предизвика интереса ѝ. Тя била омагьосана и започнала да си играе с него, а накрая го възседнала. Тогава той започнал да бяга като мълния с красивата девойка на гърба си. Европа плачеше и се страхуваше да скочи, защото мислеше, че ще я убият. Зевс, придружен от Тритоните и Нереидите, пристигнал в Крит и я скрил в пещерата Диктай Андрос, където Рея родила самия Зевс. Там в резултат на любовта на Европа и Зевс се раждат Миноас, Родамант и Сарпедон. Но Зевс напуснал Европа заради трона си и след това тя се омъжила за царя на Крит Астериос. По-късно синът ѝ Миноас става цар на Крит. Култът към Европа се разпространил широко и много места използвали нейното име, като например река Европос, която води началото си от Олимп.
Тази легенда е била източник на вдъхновение за много художници както в мозайки, като тази, намерена в Спарта и датираща от IV в., но също така и във вази и в по-нови произведения на съвременната живопис и скулптура, като тези на Тициано, Веронезе, Рубенс, Рембранд, Жан Батист и Матис (Zuffi, 2006). Най-старото изображение е пред храма в Селинундас (600 г. пр. Хр.). Днес сцената на грабването доминира на монетата на Европейския съюз в гръцкия вариант на 2 евро.
Библиография
Zuffi, S. (2006). Тициано.Αθήνα: Ημερησία